Преодоляване на петте основни слабости при работата в екип*

Как да изградите успешен тим и какви са ползите от това

 Понеже работата в екип е фраза, използвана твърде свободно и често, най-добре ще е да изясня какво точно имам предвид, когато говоря за по-сплотен екип. Ето темата на тази част.

Смисълът на работа в екип

Изграждането на ефективен, сплотен екип е изключително трудно. Но е и лесно. Искам да кажа, че работата в екип не изисква някакви велики интелектуални прозрения или виртуозни тактики. Тя се свежда просто до кураж и постоянство. Така че, ако си решен да заздравиш екипа си и успееш да заразиш с тази идея и останалите му членове, най-вероятно ще успееш. И в случай че не си сигурен дали си струва времето и усилието – и риска – нека обясня какъв е смисълът да се захванеш с това.

Искрено вярвам, че днес, в ерата на информационната вездесъщност и промени всеки миг, работата в екип дава постоянно конкурентно предимство, оставащо в голяма степен неизползвано докрай. В хода на кариерата си на консултант на генерални директори и екипите им мога уверено да кажа, че работата в екип почти винаги липсва в затъващите организации – и винаги е налице в проспериращите.

Защо в такъв случай не чуваме достатъчно мно­го за конкурентното значение на работата в екип от учените и журналистите, занимаващи се с бизнес? Защо тогава много лидери посвещават по-голямата част от времето си на други въпроси като финанси, стратегии, технологии и маркетинг?

Първо, защото екипната работа не може лесно да се измери. Тя влияе на облика на организацията по такива всеобхватни и всепроникващи начини, че не можем да я изолираме като отделна величина. Много директори предпочитат лесни за измерване и проверка решения и търсят други начини за придобиване на конкурентно предимство.

Но дори и влиянието на екипната работа да можеше лесно да се измери, директорите пак щяха да гледат другаде. Защото постигането на работа в екип е изключително трудно. То не може да се купи и не може да се постигне чрез наемането на интелектуален бизнес колос. За това трябва много кураж и дисциплина – и емоционална енергия – които и най-амбициозните директори невинаги притежават.

Макар и да е много трудно да се измери и постигне, силата на екипната работа не може да се отрече. Когато хората се обединят и оставят настрана личните си нужди в името на доброто на цялото, те могат да постигнат това, което на хартия изглежда невъзможно. Те го правят, като елиминират вътрешните политики и объркването, царящи в повечето организации. В резултат на това вършат повече работа за по-кратко време и на по-ниска цена. А мисля, че това е нещо, което напълно си заслужава усилието.

Струва си да отбележа още нещо. По отношение на удовлетворението от професията няма по-важно от работата в екип. Тя дава на хората чувство на съпричастност и принадлежност, което в крайна сметка ги прави по-добри родители, братя и сестри, приятели и съседи. И затова изграждането на по-добри работни екипи може – и обикновено успява – да окаже влияние, далеч надхвърлящо стените на офиса и преградките между колегите.

Тогава какво още чакаме? Да започваме.

Бърз преглед на модела

Постигането на работа в екип е трудно, но не и сложно. Така че, ако не мога да го изложа на една-две странички, значи сигурно съм го направил твърде сложно. Ето го.

Истинската мярка за един екип е дали постига целите, които си е поставил. За да може да ги постига винаги и постоянно, екипът трябва да преодолее петте изброени тук слабости, като прилага предложените за всяка от тях начини на поведение.

Слабост №1: Липса на доверие. Членовете на силните екипи си вярват едни на други на фундаментално, емоционално ниво и не се притесняват да си показват слабостите, грешките, страховете и държанието. Стигат дотам, че да са напълно открити едни към други – без никакви задръжки. Това е изключително важно, защото…

Слабост №2: Страх от конфликт. Екипи, в които хората си вярват едни на други, не се страхуват да се включат в разпален диалог по ключовите за успеха на организацията въпроси и решения. Те без колебание изразяват несъгласие, оспорват мнения и се предизвикват едни други, всичко в името на намирането на най-добрия отговор, откриването на истината и взимането на най-доброто решение. Това е важно, защото…

Слабост №3: Липса на ангажираност. Екипите, ангажирани в нефилтриран конфликт, са способни да си осигурят подкрепа на важните решения, дори когато членове на екипа първоначално не са били съгласни с тях. Това става, защото всички възможности и идеи са били хвърлени на масата и обсъдени, което дава увереност на членовете на екипа, че не е останал необърнат камък. Това е много важно, защото…

Слабост №4: Избягване на търсене на отговорност. Екипи, обвързани с решения и стандарти на представяне, не се колебаят да се държат един друг отговорни за придържането към тези решения и спазването на стандартите. Нещо повече – те не разчитат единствено на лидера на екипа да търси отговорност, а отиват директно при колегите си. Това е важно, защото…

Слабост №5: Отклоняване от резултатите. Екипи, в които хората си вярват един на друг, ангажират се в конфликти, придържат се към взетите решения и си търсят отговорност едни други, най-вероятно ще оставят настрана личните си нужди и планове и ще се фокусират единствено върху това, което е най-доброто за екипа. Те не се поддават на изкушението да поставят своя отдел, израстването в кариерата или егоистичните си стремежи пред колективните резултати, дефиниращи успеха на екипа.

Два важни въпроса

Преди да се заемеш с изграждането на екипа, трябва да си отговориш на два големи въпроса.

Въпрос №1: Наистина ли сме екип?

Понякога опитите за изграждане на екип са обречени от самото начало, защото групата изобщо не е екип, или поне не в смисъла на тази дума. Екип е относително малък брой хора (между три и дванайсет), споделящи общи цели, както и награди и отговорности за постигането им. Членовете на екипа с готовност оставят настрана индивидуалните или личните си нужди за по-голямото добро на групата.

Ако твоя екип не отговаря на тези критерии, трябва да видиш дали няма някое по-малобройно подразделение в групата, представляващо истински екип. А може би групата е просто сбирщина от хора с един началник, но относително никаква независимост и взаимна отчетност (т.е. не е екип).

И помни: няма нищо лошо, ако решиш, че групата ти не е екип. В свят, в който работата в екип е по-голяма рядкост, отколкото си мислим, много от неекипите успяват. Всъщност, ако групата ти не е предназначена да бъде екип, много по-добре е да си наясно с това, отколкото да губиш време и сили, за да се преструваш, че си нещо, което не си. Защото това просто създава фалшиви очаквания, което само нагнетява ситуацията.

Въпрос №2: Готови ли сме да се запретнем здравата?

След всичко, което казах (въпрос №1), нека бъда пределно ясен: предимствата да бъдеш истински екип са огромни. Но те не могат да се постигнат без желание за инвестиране на значително количество време и емоционална енергия в процеса. За съжаление много екипи не са готови за това и се опитват да минават по преки пътечки и да взимат половинчати мерки. Това не само спира прогреса им, но всъщност води до влошаване на цялостното представяне на екипа.

Важно е да подходиш към този процес с широко отворени очи и без никакви илюзии какво се иска. Това не значи, че създаването на екип отнема години или че ще е неприятен процес. Всъщност повечето екипи постигат значителен напредък само за седмици или месеци и откриват, че самият процес е едно от най-удовлетворяващите неща в професионалния им живот. Ако го правят както трябва.

*Текстът е откъс от едноименната книга на Патрик Ленсиони, разпространявана на българския пазар от ИК “Изток-Запад”